Разбиране на Web3: Следващата еволюция на интернет

За да се разбере Web3, е полезно да се върнем към предишните етапи от еволюцията на интернет. Web1, появил се през 90-те години, беше първата „read-only“ версия на мрежата. Той се основаваше на отворени протоколи, което означаваше, че всеки може да използва основния код за публикуване и достъп до информация. Уебсайтовете бяха статични, а взаимодействието – минимално.

Web2, появил се през средата на 2000-те, превърна интернет в социална и интерактивна среда. Платформи като Facebook, Twitter (днес X) и YouTube позволиха на потребителите да създават и споделят съдържание. Но това участие доведе до централизация – големите технологични компании натрупаха огромна власт чрез събиране и монетизация на потребителски данни. Web2 създаде социалния уеб, но и ерата на наблюдателния капитализъм и централния контрол.

Web3 въвежда технологична основа, целяща децентрализация на дигиталния свят. Три ключови технологии правят това възможно:

Блокчейнът е цифров регистър, разпределен в мрежа от компютри. Всяка транзакция се записва като „блок“ и се добавя постоянно към веригата, което премахва единна точка на контрол или отказ.

Това са самостоятелно изпълняващи се споразумения, написани в код. Когато предварително зададени условия са изпълнени, договорът автоматично извършва действие – например трансфер на средства – без посредник.

Те съществуват изцяло онлайн и включват криптовалути, стейбълкойни, дигитални валути на централни банки (CBDC) и NFT (невзаимозаменяеми токени). Някои токени дори представляват физически активи, като изкуство или недвижими имоти. Заедно тези технологии позволяват прозрачни и общностно управлявани взаимодействия без необходимост от доверие.

В ерата на Web2 властта и контролът принадлежат на централизираните организации, които съхраняват данни и управляват транзакции. Web3 се стреми да замени този модел с такъв, при който собствеността и решенията се разпределят между участниците в мрежата. В Web2 потребителите трябва да се доверяват на компаниите да защитят техните данни. В Web3 доверието се заменя с проверка – транзакциите се удостоверяват от блокчейн възли вместо посредници. Например при покупка на билет през блокчейн платформата автентичността на билета се потвърждава автоматично от мрежата, което гарантира прозрачност и сигурност.

Интересът към Web3 рязко нарасна след 2018 г., паралелно с увеличаването на инвестиции, изследвания и разработка. Финансовият сектор е особено активен – децентрализираните платформи (DeFi) обработваха над 10 млрд. долара дневно. Въпреки това пътят е неравномерен. Макар ентусиазмът да остава, масовото възприемане все още предстои. Проучване на Harvard Business Review от 2022 г. показва, че близо 70 % от анкетираните не разбират напълно концепцията Web3.

Въпреки ранния си етап, Web3 вече намира приложение в различни сектори:

• Банкиране и финанси: През 2022 г. JPMorgan Chase извърши първата си блокчейн-базирана международна транзакция с токенизирани йенови и сингапурски депозити в рамките на проект Guardian с DBS Bank.
• Токенизирани инвестиции: Securitize и KKR издадоха токенизиран фонд за частен капитал върху Avalanche, отваряйки институционални инвестиции за по-малки инвеститори.
• NFT и общности: Еспорт организацията 100 Thieves разпредели над 300 000 NFT на фенове за по-малко от 75 часа.
• Потребителски брандове: Nike стартира своята Web3 платформа .Swoosh, предлагаща NFT-базирани виртуални продукти и потребителски дизайни след придобиването на студиото RTFKT. Тези примери показват как Web3 преминава от теория към практика, променяйки начина, по който се управляват стойност, идентичност и собственост онлайн.

Макар често да се споменават заедно, Web3 и метавселената не са едно и също. Web3 представлява децентрализирана инфраструктура – блокчейни, токени и интелигентни договори, които формират основата на следващия интернет. Метавселената описва потапящи дигитални среди, където потребителите взаимодействат във виртуални светове. Web3 е архитектурата, а метавселената е изживяването, което тя позволява.

Въпреки потенциала си, Web3 среща редица пречки преди да достигне масово приемане:

• Регулаторна несигурност: Правителствата тепърва изработват правила за защита на потребителите, AML и правна валидност на смарт договорите.
• Потребителско изживяване: Web3 приложенията са по-малко интуитивни. Управлението на дигитални портфейли и разбирането на токен икономиката могат да бъдат трудни за новите потребители.
• Защита на потребителите: Провалите на големи крипто проекти повдигат въпроси за защита от измами и хакерски атаки.
• Стойност и полезност: Мнозина все още не виждат ясна практическа полза от NFT или децентрализирани приложения, което ограничава масовото използване. Web3 се стреми да поправи недостатъците на Web2, но въвежда нови предизвикателства, свързани с мащабируемост и управление.

Криптопазарът е променлив, но неговите колебания не определят бъдещето на Web3. Макар и двете да използват блокчейн, Web3 обхваща далеч повече от дигиталните валути. – Продажбите на NFT се увеличиха с 68 % през 2022 г. – Изтеглянията на инструменти за разработчици в Ethereum се повишиха с 87 %. – Обемите на транзакции със стейбълкойни нараснаха с над 50 %. – Web3 игровият сектор се разшири с 60 %, а пазарът на токенизация – с 23 %. Тези данни показват, че въпреки колебанията в цените на криптовалутите, използването на блокчейн продължава стабилно да расте.

Web3 все още е в ранен етап – оформя се от иноватори, разработчици и регулатори. Той има потенциал да промени начина, по който използваме интернет, притежаваме активи и създаваме онлайн общности. За да се реализира тази визия, Web3 трябва да намери баланс между децентрализация и регулация, иновативност и сигурност, свобода и отговорност. Ако успее, следващата ера на интернет може да бъде такава, в която потребителите наистина притежават своите данни, идентичност и активи.